9.12.2021

Национална пандемична аларма: 4 от 10 българи са си променили отношението към ваксинацията срещу Ковид-19 тази година

Националната пандемична аларма, която непрекъснато следи нагласите и настроенията в обществото по отношение на развитието на пандемията, предоставя резултати от последното събиране на данни (26. 11.–02. 12. 2021). Тя предоставя резултати от 5 отделни проучвания в следните европейски страни – България, Чехия, Словакия, Полша и Унгария.

Индексът на паника се е покачил с почти 3 пункта от последната вълна на изследването през септември 2021г. – в момента той отбелязва 58 пункта, което се доближава до стойностите му през пролетта тази година. Рекордният пик от 70 пункта бе достигнат през пролетта на 2020г. още в началото на пандемията. По-възрастните групи проявяват по-силна тенденция на паника. В сравнение със септември, стойностите са се увеличили във всички пет изследвани страни, като в Унгария това най-ясно се вижда с увеличение от 12 пункта (сега 64 пункта). И в Чехия, и в Словакия индексът се е увеличил с 8 пункта. Въпреки всичко, България държи най-ниското ниво на паника от всички пет страни към момента.

Индексът на доверие в държавния апарат, който измерва степента на доверие в държавните представители и институции от страна на гражданите по отношение на ситуацията с Ковид-19, се доближава до абсолютния си минимум за целия период на измерване от началото на пандемията до момента в България - с 36 пункта, бележейки спад с 5 пункта от септември. Единствената държава от петте с по-ниско ниво по отношение на индекса е Словакия, където нивото е рекордно ниско – 32 пункта. Най-високо доверие в държавата се отчита в Полша (43 пункта).

Индексът на въздействие в момента отбелязва средна стойност от 53 пункта. В същото време се доближава до минимума за целия период на пандемията, което би могло да означава, че субективно хората оценяват въздействието на кризата върху живота си по-леко, поне в сравнение с други периоди (напр. миналата пролет, когато стойностите на индекса надхвърляха 70 пункта).

Индексът на готовност за ваксинация в момента бележи 47 пункта в България, като това е най-ниското ниво от всички пет страни. Има промяна в изчислението на индекса в сравнение със септемврийската вълна - за да се разгледа по-обстойно отношението към ваксинацията в обществото, индексът започна да отчита респондентите, които са напълно ваксинирани, тези, които са си поставили бустерна доза и тези, които са още в средата на ваксинационния цикъл. Отново, тези, които планират да се ваксинират, продължават да бъдат включени. Отчетеното ниво по отношение на индекса за най-възрастната група респонденти (на възраст 55+) е значително по-високо, докато за всички останали възрастови групи то е под средното. От петте изследвани държави Чехия отбелязва най-висока стойност със 77 пункта, следвана от Унгария със 76 пункта.

Повече информация ще намерите на уебстраницата на проекта www.nationalpandemicalarm.eu

Как се промени нагласата към ваксинацията в рамките на тази година?

Тази година, по-конкретно откакто ваксинацията срещу Ковид-19 стана възможна, 40% от хората са променили отношението си към нея – почти една четвърт към по-положително, докато 17% са започнали да я възприемат по-отрицателно, отколкото преди. По-голяма част от хората (60%) обаче не са си променяли нагласите от самото начало.

Ако разгледаме по-подробно причините, допринесли към подобряване на мнението относно ваксините срещу Ковид-19, информацията от експерти е водещата причина, посочена от 44% от хората. Въпреки това, значително влияние също така оказват хората в обкръжението на респондентите - по-специално опитът с ваксинация на хората около тях (40%), както и дискусии с близки или приятели (25%).Опит със заболяването в тяхното обкръжение е посочено като причина от 19% от хората, които са променили мнението си към ваксините към по-положително. Изявления на обществени личности, политици или проведена национална или местна кампания са идентифицирани само от малка част от респондентите.

Поради каква причина са си влошили мнението към ваксинацията част от респондентите? Основният мотив е един и той е същият, като на групата по-горе (тези, подобрили мнението си) – информация от екперти (56%). 37% са се повлияли в резултат на негативен опит с ваксинацията в обкръжението си, а 32% - от медийни репортажи. Най-слабо влияние са оказали национална или местна кампания, посочена от едва 7%.

Мнозинството не е съгласно с изискването за зелен сертификат на обществени места

Освен ваксинацията, респондентите бяха помолени да оценят отношението си към действащите в момента мерки, които изискват зелен сертификат за достъп до повечето обществени места в България. Повечето хора, 64%, изразиха несъгласие с тези мерки (21% по-скоро не са съгласни, 43% определено не са съгласни). 36% от хората обаче ги подкрепят.

Тези, които не са съгласни с настоящите мерки, са най-вече против тях поради строгия им характер: напр. 51% от анкетираните са загрижени, че те засягат човешките права. 42% заявяват, че не трябва да има никакви ограничения и достъпът до публични места и събития трябва да бъде свободен за всички. Други варианти, които от друга страна предлагат още по-строги мерки, бяха посочени от сравнително по-малко хора – 19% твърдят, че мерките трябва да влязат в сила за всички места и институции, а не само за определени, докато 17% смятат, че хората все още трябва да се подлагат на тестове, независимо от това дали са ваксинирани или не.

arrow_back
Обратно към Новини
arrow_back
Към Началната страница