10.3.2022

ENP: Европейско проучване за конфликта в Украйна: Българите се чувстват алармирани, но изпитват желание да помогнат на бежанците

Скорошно проучване на Европейските национални панели (сред, които е и Български национален панел) сочи, че настоящата ситуация в Украйна предизвиква притеснение у хората. Около 4 от 10 респонденти не се чувстват сигурни на територията на България към този момент. Близо половината от респондентите също се притесняват, че Русия би могла да нападне и други страни в бъдеще. В същото време, хората проявяват солидарност към украинските бежанци – мнозинството смята, че България трябва да приема бежанци, предвид ситуацията. Проучването също така предоставя сравнение с данни от други страни в Източна Европа – Чехия, Словакия, Полша и Унгария.

Европейските национални панели е дъщерно дружество на изследователските агенции Nielsen Admosphere, NMS Market Research и STEM/MARK. То обединява националните панели на Вишеградската четворка и България, които общо надхвърлят 150 000 на брой респонденти.

Трудно е да не следим актуалните събития и новини около войната в Украйна. Преобладаващото мнозинство от българското население изпитва загриженост относно ситуацията (47% изразяват силно притеснение, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани държави нивото на притеснение в България е най-ниско – във всички останали страни то е над 90%. Нивото на загриженост съответно се покачва с възрастта. И все пак 13% от българите споделят, че войната не им влияе по никакъв начин.

Трябва обаче да направим разлика между чувството на загриженост в резултат на ситуацията в Украйна и чувството за сигурност, което хората изпитват в собствената си страна. Що се отнася до България в момента 43% от хората се чувстват сигурни на територията на страната, една трета изразяват колебание, но около една четвърт не се чувстват в безопасност в момента. По отношение на последната група жените в повечето случаи чувстват по-висока степен на опасност в сравнение с мъжете.

Интересното е, че резултатите в България на този конкретен въпрос не се различават много от данните, събрани напр. в Полша или Словакия, които са съседни на Украйна страни и ситуацията на практика ги засяга най-много в момента.

Държавата трябва главно да предоставя хуманитарна помощ, гражданите могат да участват най-ефективно чрез оказването на персонална помощ към индивиди

Според българите помощта за Украйна на държавно ниво трябва да се осъщестятва предимно чрез хуманитарна подкрепа (61% смятат така), но тя също трябва да бъде силно изразена и в осигуряването на убежище на бежанците от уязвими райони (55%). Други средства за подкрепа, като изпращане на медицински персонал в района (24%) или предоставяне на финансова помощ (15%), бяха посочени сравнително по-рядко. 15% от българите пък смятат, че държавата няма нужда да предприема действия в подкрепа на Украйна.

От друга страна, жителите на всички пет страни са резервирани относно изпращането на родни войски в отбраната на Украйна. Само в Чехия и Полша тенденциите в полза на подобни действия са сравнително по-изразени (13%), докато в останалите страни процентът, подкрепящи подобна инициатива, е под 6% (България – 2%, Словакия, Унгария).

По отношение на възможностите на обикновените граждани да помогнат персонална помощ към хората в нужда се възприема като най-полезна (52%). Всякакъв вид материална помощ се нарежда на второ място с 42% въз основа на посочените отговори, следвана от финансова помощ (чрез благотворителни организации и др.) с 37%. Финансовата подкрепа е по-предпочитан метод от страна на най-младите респонденти – разликата спрямо останалите възрастови групи е с над 20 процентни пункта. 10% от българите смятат, че гражданската подкрепа не е особено полезна в тази ситуация, което бележи най-висок дял от всички анкетирани държави.

Добър пример за гражданска солидарност може да бъде общата събрана сума от близо 70 000 лв. в рамките на 10 дни от членовете на Европейските национални панели за благотворителната организация „Хора в нужда“ (People In Need), която в момента помага в Украйна.

Приветстваме бежанците от Украйна

Няма особени възражения от страна на българите относно приемането на украински бежанци в същия регион или населено място, където живеем. Друг е въпросът дали бихме предложили собствените си домове и жилища за настаняване на бежанци - 38% от нас биха го направили, докато 48% - не. България не прави изключение в контекста на другите изследвани държави - отношението на словаците е много сходно, унгарците са по-склонни, а поляците водят в този аспект - почти половината от анкетираните поляци биха приютили бежанец в семейството си.

Какво предстои за Украйна (и Русия)?

Почти половината българи са притеснени, че Русия би могла да нападне друга държава след сличилото се в Украйна. Нивото на безпокойство обаче е по-високо в другите изследвани страни - най-високо е в съседна на Украйна Полша (69%). В България жените и по-младите като цяло са по-притеснени в тази връзка.

Разнопосочни са мненията относно евентуалното членство на Украйна в ЕС и НАТО. Над една четвърт (27%) от българите са съгласни Украйна да се присъедини и към двата съюза. 17% подкепят членството й само в ЕС и едва 3% - само в НАТО. От друга страна, 29% от анкетираните са против присъединяването на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни по отношение на този въпрос. В контекста на другите страни позицията на България е най-близка до тази на респондентите в Унгария и Словакия. За разлика в Полша само 5% отхвърлят членството на Украйна - както в ЕС, така и в НАТО.

arrow_back
Обратно към Новини
arrow_back
Към Началната страница